Днес ще ви разкажем малко повече за монтажа на бойлери тъй като често в нашата практика се случва да чистим бани, след които е правен основен ремонт. Бойлерът е част от всяка една баня, която няма директно идваща топла вода. Надявам се да ви бъде полезно.

1. Заземяване – задължително условие за правилен и безопасен монтаж на всеки бойлер, защото именно заземяването осигурява правилно функциониране на антикорозионния анод. Освен това, ако бойлерът е правилно заземен, при срив на електричеството, няма да има последици за уреда.

2. За бойлерите под налягане, с мощност по-висока от 2 kW, е нужно да се постави специален електро кабел, за да пропуска мощността автоматично. Към задължителната розетка не се препоръчва да се включват допълнителни нагреватели.

3. За монтаж на бойлерите се избира стена, различна от носеща и същият се закрепя на стабилни планки. Бойлерите се монтират в безопасни отделения, далеч от нагревателни и отоплителни прибори.

Бойлерите от открит тип се монтират на стена в непосредствена близост до крана с вода. Този тип бойлери не се намират под налягане на водата в системата. Вода в цилиндъра се съхранява до зададената температура.

Бойлерите от закрит тип изискват професионален монтаж, защото те се монтират в системата за водоснабдяване. Във вътрешността на такива бойлери се поставят специални предпазители, за да се избегне превишаването на работното налягане на водата в системата. Към този вид бойлер могат да се включат всякакво количество кранове. Съхранението на водата по зададена температура се задържа дълго.

Електрическите бойлери нагряват водата до 35-85 градуса, след което се поддържа нейната температура в автоматичен режим. Когато се отваря кранът, нагрятата вода се източва от цилиндъра, а на освободеното място постъпва поредната порция студена вода. Времето за загряване на водата в тези бойлери зависи от мощността и обема на цилиндъра.

Цилиндърът за вода се превръща в топлоизолиращ (наподобяващ термос), за да минимизира загубата от останалата вода и не нагрятия въздух в помещението, където е поставен бойлерът. Доколко нагряването преминава постепенно, такъв апарат не изисква голяма електрическа мощност и в повечето случаи може да бъде включен към стандартна електрическа розетка. Даже 150-литровите бойлери консумират не повече от 1,5-2 kW.

Техническо обслужване

От друга страна, на водонагревателя на бойлера е необходимо да се провежда периодично техническо обслужване – подмяна на магнезиева анод, почистване на нагревателния елемент от накип/варовик. Всяко натрупване на образование на накип/варовик води до понижение на топлоотдаването и увеличаване на разхода за електроенергия, нужна за нагряване на водата.

Анодът се подменя, след като се амортизира (като правило, срокът на неговата експлоатация е от 1 до 2 години, в зависимост от плътността на водата и интензивността на експлоатация).

При избора на бойлер е важна и неговата вместимост. Разбираемо е, че колкото тя е по-голяма — толкова по-добре. Но, колкото е по-голям обемът, толкова повече електроенергия ще изразходва нагревателят и толкова по-големи ще бъдат неговите размери. А това вече е сериозно, тъй като ще дадете излишни пари и ще заемете без това малкото пространство във Вашия дом. Затова трябва да се ръководите от мястото, където ще бъде поставен бойлерът и да решите какъв обем гореща вода ще Ви е необходима. Освен това, при избирането на бойлер, обърнете внимание за наличие на полезни функции, една от които „предотвратяване на замръзване” (означена с пиктограма „снежинка”).

Бойлерите са вертикални и хоризонтални. Какъв тип ще изберете, зависи само от свободното пространство във Вашето помещение. Ако пространството не Ви е проблем, изберете вертикален – цената му е по-ниска. Съществуват модели, които можете да монтирате както вертикално, така и хоризонтално. Моделите с малки размери могат да се монтират не само над мивка, но и под нея.

Разбираемо е, че за да Ви служи бойлерът дълго и надеждно, той трябва да бъде направен от материали с добри антикорозионни свойства. Вътрешният цилиндър, на не големи по обем бойлери, се изработва от полипропилен или от мед. Но, често кожухът се прави от стомана, а на вътрешната повърхност се нанася слой от защитен емайл. Емайлираната стомана е много здрав материал, който е устойчив към високи температури, към въздействието на химични вещества и са нетоксични. За да се увеличи срокът на експлоатация на кожуха, в него се поставя т.нар. антикорозионен анод.

Бойлери Термомакс – видове

Основните изисквания, които се предявяват към системите за затопляне на вода, се явява безопасността, надеждността, икономичността, лесният монтаж и използване. За да решите какъв бойлер да изберете, нужно е да определите какво точно Ви е необходимо – постоянна система за затопляне на водата, да създаде относителна комфортна атмосфера при кратковременно или постоянно пребиваване или максимално бързо нагряване на водата, за да може да се поддържа в него температурата с помощта на други източници на топлина. Всички електрически бойлери можем да разделим на няколко подвида: проточни и капацитивни, електрически, газови и такива на твърдо гориво.

И така, електрическите бойлери са едни от най-популярните типове, благодарение на относително не високата им стойност и лесен монтаж. Те представляват топлоизолиран цилиндър с нагревателни елементи, пулт за управление на температурата при нагряване и термостат, предохранителен клапан (за изпускане на налягането), както и магнезиев анод, предотвратяващ корозията на вътрешната повърхност на цилиндъра. Съществено се продължава животът на бойлера, ако регулярно на 2-3 години се сменя магнезиевият анод. Благодарение на съвременните топлоизолационни материали, бойлерите имат ниско ниво на топло загуба и способност да поддържат зададената температура на водата по-продължително време.

Процесът на работа на електрическите бойлери е опростена: водата се нагрява до зададената на термостата температура (предимно в диапазон от 45 до 80 градуса), при изразходване на водата или нейното изстиване, термостатът включва нагревателния елемент. Като правило, бойлерите са снабдени със защита от замръзване, която не позволява на температурата да падне под 5 – 7 градуса, както и вградена защита от прегряване.

Електрическите бойлери с марка TERMOMAX са с обем от 5 до 80 л и мощност от 1,4 до 3 kW. При подбора на електрически бойлер е нужно да се определи мястото за неговия монтаж, както и нуждите от гореща вода. За да предвидим всичко това, може да използваме следните разчети: бойлери с обем от 5-15 литра е за битови нужди, от 30-50 литра – възможност да се ползва душ, от 80-150 литра – с възможност за ползване на вана, а ако потребността от гореща вода е още по-голяма, препоръчва се монтиране на бойлер с обем от 150 до 300 литра. Друг начин за избор е от боря членове в семейството- например 50 литров бойлер е подходящ за двучленно семейство, при 80 литровия съвсем спокойно могат да се къпят двама възрастни с едно и две деца. Над 80 литра се препоръчват бойлери, при които ежедневната нужда от топла вода е както за големи четиричленни семейства така и за хора, които обичат продължителното къпане.

Следващото, което трябва да се определи е потреблението на гореща вода, температурата на входящата в бойлера студена вода, т.е. мощността и температурата ще позволят да се разчете времето за загряване на водата. За 10-15 литровите бойлери ще са нужни примерно 10-20 мин, за 200-литровите – 1-2 часа.

В заключение, можем да кажем, че електрическите бойлери се делят също и на такива с/без налягане. Бойлерите с налягане могат да се използват в система за горещо водоснабдяване под налягане на системата на водопровода от 2 до 6 бара в няколко водоразборни точки (кухня, баня и др.). Бойлерите с налягане задължително се окомплектоват с елементи за безопасност – предпазен клапан, обратен клапан и редукционен вентил (при налягане в системата повече от 6 бара).

Бойлерите без налягане могат да се използват само на места със специални смесители и работят само в една точка.

Електрическите бойлери се използват във вили, жилища, офиси, битовки и други помещения. В зависимост от това, за което ще се ползва, се определят и неговите обем и мощност.

Ютията, е един от неизменимите помощници на всяка домакиня. Като всички останали домакински уреди и тя се нуждае от поддръжка, за да може да продължи да изпълнява вярно службата си. Затова, трябва от време на време да я почиствате, за да си нямате по-сериозни проблеми с нея. Дори да разполагате със самопочистваща се ютия, трябва да знаете, че и нейното покритие може да се зацапа по някакъв начин, който трябва да се почисти ръчно.

Най-често се случва да изгорите дрехата си по невнимание или несръчност, от което остават части от нея върху покритието на ютията. Разбира се, ако разполагате със скъпа и мултифункционална ютия, това, е невъзможно да се случи, тъй като те са програмирани по такъв начин, че ако ги оставите в хоризонтално положение за повече от 5-10 секунди, се изключват автоматично. Освен това, те разполагат и със специално незалепващо покритие, което ограничава до минимум шанса да се зацапа по какъвто и да било начин ютията.

За съжаление, обаче не всяка домакиня може да се похвали с последния модел ютия излязъл на пазара и трябва да се съобразява с това, което има. По-старите модели лесно се замърсяват и затова трябва през определен период от време да се почистват. Да, ама много домакини си задават въпроса „как да почистим ютията“, след като в магазините няма специални препарати за целта, а в интернет информацията по въпроса, е оскъдна или повтаряща се. Затова ще се опитаме да бъдем максимално изчерпателни по въпроса и да Ви предоставим всички възможни начини, с помощта, на които бихте успели да почистите ютията си по най-ефективния и лесен начин.

Един от най-верните помощници за решаването на всички домакински проблеми, е содата за хляб. Тя спомага не само за облекчаването на редица здравословни проблеми, но и за премахването на упорити петна от мебели, сребърни прибори и куп други неща, включително и от ютията.

За целта сипете няколко лъжички сода в половин чаена чаша с вода. Разбъркайте сместа и я нанесете върху покритието на ютията. Оставете я за 10-15 минути да подейства и с влажна кърпа я почистете. При положение, че има останали петънца, то повторете същата процедура, докато не премахнете и най-малкото. За да почистите малките дупчици, през които излиза парата използвайте клечки за уши или друг подобен „инструмент“.

Може да използвате същата смес, но малко по-разредена, за да почистите резервоара на ютията. От личен опит, обаче Ви препоръчвам да използвате оцет за тази работа. Тъй като той има по-силна концентрация и по-умело се справя с упоритите замърсявания. За целта „пригответе отвара“ от равни части вода и оцет. Разбъркайте сместа и я изсипете в резервоара. Включете ютията да работи и я оставете така в рамките на следващите 4-5 минути. След което изсипете отварата от резервоара, налейте чиста вода и включете парата няколко пъти, за да почистите резервоара от оцета.

Освен с оцет и сода за хляб, бихте могли да използвате и готварска сол, за да се преборите с най-упоритите замърсявания по Вашата ютия. Някои домакини споделят, че това, е най-ефективния начин за премахването на залепнали остатъци от дрехи от повърхността на ютията. За целта включете ютията на пълна мощност и я оставете да загрее. След което поръсете обилно количество сол върху парче вестник или хартия и започнете да гладите върху тях, докато не падне и последната тъкан. Повечето домакини, обаче се притесняват да прилагат в действие този метод, за да не надраскат покритието на ютията. Не, мили дами това не е истина и който Ви го, е казал, най-безцеремонно Ви е излъгал.

Гарантирам, че няма никакъв шанс да повредите уреда чрез използването на готварска сол, сода за хляб или оцет.

Разбира се, за да сте напълно спокойни, че няма да повредите по какъвто и да било начин уреда, то преди да правите каквото и да било, се запознайте с указанията за експлоатация на ютията. Тях ще намерите в книжката с инструкции.

Всеки един служител, който работи в професионална фирма за почистване, е преминал през задължителните курсове за чистене, от които придобива необходимите знания и умения, за да може да извършва съвестно и качествено задълженията си. Така, че сте далеч от истината, ако си мислите, че всеки може да нарече себе си професионален хигиенист, стига да подаде молба за работа в някоя фирма. Разбира се, не изключваме и подобни възможности (фирми за почистване да наемат хора без нужната квалификация), но бъдете сигурни, че в реномираните почистващи фирми работят само квалифицирани лица, които са преминали през задължителните курсове за чистене, благодарение, на които могат да Ви гарантират качествено обслужване и услуги.

Целта на тези курсове за чистене, е човек да се научи да работи с професионални машини и препарати, които се използват за хигиенизирането на големи обекти, като бизнес сгради, търговски центрове, спортни зали и т.н. След успешното завършване на курса, фирмата или организацията, която го превежда издава удостоверения за придобита професионална квалификация, която позволява на хората да си търсят почасова или постоянна работа в сферата на почистващите услуги.

Затова не подхождайте с надменност и лековерие към професията чистач. Срамна работа няма и дори Вие бихте могли да имате сериозна полза от изкарването на професионалните курсове за чистене в бъдеще време. Особено в тежките времена на световно икономическата криза и постоянно увеличаваща се безработица, придобиването на професионална квалификация за чистене със сигурност ще Ви бъде в плюс. Така, че нека разгледаме в подробности какво представляват професионалните курсове за чистене и какви възможностите за обучение.

Професионалните курсове за чистене съдържат теоретична и практическа част.

В теорията ще се запознаете с машините и препаратите, които се използват за почистване на жилища и сгради; начини и похвати на работа; правила за безопасност и още куп други полезни знания, които трябва да придобиете, за да може да се справите с практическата част от обучението.

Както сигурно се досещате, в практическата част ще Ви се наложи да покажете знанията, които сте добили от часовете по теория. Разбира се, часовете по практика са мястото, където ще бъдете обучени да боравите правилно с всички професионални машини, уреди и препарати, които се използват в „истинското почистване“.

За съжаление, обаче не всички фирми или организации, които провеждат курсове за чистене провеждат часове по практика, което малко или много затруднява хората, тъй като те ще трябва да придобият необходимите умения, едва когато бъдат назначени на работа от някоя фирма. Това, обаче не означава, че професионалната квалификация, която ще получите няма да бъде валидна.

Именно поради тази причина, някои фирми предлагат дори самостоятелно обучение у дома чрез книги и видеофилми. Така с тяхното закупуване, бихте могли да проведете обучението си вкъщи и да се явите на изпит, където да докажете, че сте усвоили необходимите познания, за да наречете себе си професионален чистач. За съжаление, обаче, докато успеете да приложите наученото от книгите и филмите ще мине доста време, но с упоритост и постоянство ще прихванете всички тънкости и особености на тази професия.

Цената, която ще трябва да заплатите за изкарването на курса за чистене, е различна в зависимост от обучението, което изберете. Ако решите да се обучавате самостоятелно у дома чрез закупуването на необходимите видеофилми и книги, то цената, която ще трябва да заплатите ще бъде между 30 и 50 лева. В случай, че решите да изкарате пълния курс, включващ теория и практика водена от специалисти в сферата на почистващите услуги, то цената на обучението ще бъде между 150 и 450 лева.

Въпреки, че, е по-скъпо, практическото обучение ще Ви бъде много по-полезно от теоретическото. На него ще Ви бъде показано нагледно как правилно да боравите с дадени машини и препарати, както и някои тънкости от занаята, които значително ще улеснят работата Ви, които няма откъде другаде да научите.

Разбира се, че основните и най-важни техники за почистване са подробно обяснени и показани чрез илюстрации в книгите, но в интерес на истината трудно бихте успели да ги приложите правилно, без допълнителна помощ от човек с дългогодишен опит в занаята.